Село Крушево: май 2014

четвъртък, 22 май 2014 г.

Децата на село Крушево

Тържество на буквите и приказните герои в читалище "Цвятко Иванов" с. Крушево организирано от Милка Дешева Разказът на старата библиотека Самотна, изоставена, забравена...така се чувствам откакто преди години една част от библиотечния ми фонд беше преместена в по-малко помещение заради намаляване на читателите. Но тази сутрин се случи нещо необичайно. Вратата скръцна, някой влезе и постави на масата огромен букет от току що разцъфнал розов божур. Две хлапета поставиха в ъгъла портрет на братята Кирил и Методий с венец от свежи цветя и окачиха по стените ми цветни балони. Децата нахлуха шумно и веднага се залепиха за детските книжки. Някой изрови „Двойната Лотхен” и заразгръща любопитно страниците и. С емблематичното стихотворение на Ран Босилек , изпълнено от Айнел Лилянова, с Вазовата „Песен на синчеца”, рецитирана от Мартина Мариянова и старите незабравими стихове „Слава Вам творци велики...” беше открито приказното шоу на децата от село Крушево посветено на празника на българската просвета и култура – 24 май. Всички бяха с костюми на приказни герои. Не можех да се нагледам на искрящата като слънчеви лъчи покля на Пепеляшка, с която бе пременена Мария Красимирова. А Червената шапчица безгрижно си вървеше по пътеката с кошничка под ръка и изобщо не мислеше за вълка. Ето че на сцената дотича момък и заразказва за добрините, които е направил н на долната земя. Децата веднага разпознаха Илиян Ивайлов като най-малкия брат от „Тримата братя и златната ябълка”. Душата ми беше препълнена от емоции. Значи и аз съм нужна на някого, дори и само като сцена...Какво по-голямо възвеличаване на писмеността от това, да направиш своя празник сред книгите. Милка Дешева

сряда, 14 май 2014 г.

Тъжните къщи...

Тъжните и изоставени къщи са като...тъжните хора. Вратите им са незаключени и често полуотворени, но никой не влиза през тях. Пътеките им са потънали в бурените на забравата и безразличието. Очите им - прозорци са прашни и избелели от дългото взиране в ...нищото. Искам да ви покажа няколко такива тъжни, самотни и изоставени къщи в нашето село Крушево. За щастие тук те не са толкова много както в така наречените замиращи или...умиращи села.

Може би някой ще познае в тези тъжни къщи своя Дом. Може би отново ще запушат комините им, ще се стоплят премръзналите им от забрава стени и ще грейнат в светлина тъжните им очи-прозорци...

петък, 9 май 2014 г.

Джонатан Тейлър

В село Крушево живее британският музикант Джонатан Тейлър. Рядкост е да видиш толкова добродушен и сърцат човек в България. Той е необикновен със силната си привързаност към нашата страна и със специалното си отношение към историята ни. В една от песните си, той възпява антифашистката борба, като наред с християните, мюсюлманите и евреите, споменава и „земеделците от Крушево”, които са дали живота си за нашата родина. През 2006 г. Джонатан и неговата приятелка Никола Милър купуват къща, стояла заключена близо 30 години. Те я избират заради нейната антифашистка история, тъй като родовете и на двамата чужденци са свързани с този период. Те остават да живеят в тази къща, така както са я намерили, а за снимките и вещите казват в един репортаж, че това са спомени, които трябва да бъдат запазени. В този репортаж Джонатан добавя, че много го натъжава това, което комунистите са причинили на България, потъпканите човешки права и убийствата. Този англичанин, освен нашата история, почита и българските празници и обичаи. Впечатлен от традицията ни да си подаряваме мартенички, той е създал песен, посветена специално на Баба Марта, за да достигне оригиналната история на този празник до повече хора по света. Друга негова песен е вдъхновена от младите, които напускат България, за да намерят работа в чужбина. Той ги призовава да обиколят широкия свят, но да се завърнат в България, която за него е най-красивото място на света. Песен за ракията
Песен за Баба Марта