Първоначално селото се нарича Крушово. Някъде още в българското средновековие настъпва разселване, при което се появява и село Долно Крушово. За да не се смесват двете селища, разположеното нависоко Крушово става известно като Горно Крушово, в противовес на новопоявилия се съименник на юг от него в склоновете на Севлиевската планина. За произхода на селищното име има две сериозни гледища. Най-често то се свързва с широко разпространения дървесен вид круша в района. С прибавянето на наставката за селищни имена -ово, която е широко разпространена в Севлиевския край, се получава и името Круш-ово. Още в 30-те години на миналия век руският езиковед, славист и ономаст Афанасий Матвеевич Селищев обърна внимание в труда си „Славянское население в Албании”, че някои от топографските названия с корен круш- може да се свържат с дивата планинска круша. Тази практика е широко разпространена при славяните. По имената на дървета например са образувани наименованията на селата Букурово, Ряховците /в миналото Рахово/, Дряново, Горско Сливово, Вишовград и други.
Второто обяснение за произхода на селищното име може да свържем пак със Селищев. В посочения вече труд той обръща внимание, че името Крушево се среща като название на планини и в други славянобългарски области, не само в Албания. Коренът круш- според него има същото значение, както сръбското крш, българското кърш, и двете със значение „скала, стръмнина”. За сравнение: старославянското съкроушити – „счупя, строша, разбия, раздробя”; българскотокръша, -иш – „чупя, счупвам”; сръбското крушити – „чупя”; праславянското *krus-, *krъs-. С това име се наричат планини и поселения върху каменливи местности. То, както ще видим, е много разпространено из целия Балкански полуостров и очертава районите на славянското заселване. Освен нашето Крушево в България се срещат още: Крушево – село в Благоевградска област; Крушево – село в Първомайско, Пловдивско; Голямо Крушево – село в Ямболска област; Малко Крушево – село в Смолянско. И двете гледища са приемливи и издържани. Землището на селото е с бедна, често каменлива почва, с множество скалисти местности, но пък често в миналото се е срещала и дивата круша. Трудно е категорично да се защити едно от двете становища. Свое обяснение за името на селото има и турското население, което се заселва тук от втората половина на ХVI век. Непознатото име „Крушово” им напомня за турските думи: куш и йува. На турски kuş означава птица, а yuva –гнездо. Така се ражда преданието, че името на селото означава птиче гнездо, на това те оприличават сгушените в ниското между двата баира къщи. От 1956 г. селищното наименование Крушово е осъвременено без административен акт на Крушево, с наставката –ево.
Стар документ "Свидетелство за народна признателност" на жител от село Крушево
Разстрел на десет ятаци от село Крушево В разгара на Балванската битка, вбесени от неспособността си да се
справят с партизаните, властите предприемат зверска разправа с цивилното население.
Рано сутринта на 29 март полският пазач Петко Ст. Бибов бие барабана и
съобщава: „Забранява се излизането извън домовете. Този, който наруши, ще се
засреля без предупреждение. Селото е блокирано”. С автобусна кола от Севлиево
пристигат 12 униформени и цивилни полицаи, които провеждат кратко съвещание в
общината при секретар-бирника Христо М. Додунов. Уточнен е списък, по който
започват арести. Селото настръхва. Хората са смутени. Арестувани са 12 жители на селото, комунисти и ремсисти, верни ятаци и помагачи на
съпротивителното движение с изключение на случайно попадналия Петър Димитров
Божанков. Още в общината е освободена Стоянка Христова Димова, а малко по-късно
и Божанков. Групата от 10 души повеждат по пътя на изток от селото, като им
казват: „Ще ни водите там, където са убити горският и старшията”. При самия
връх на местността Бряста старшият командва: „Бягай!” Арестуваните се обръщат с
лице към полицаите, след което са покосени от куршумите на оръжията им. Загиват
десет от най-верните сподвижници на антифашистката борба. Половината от тях са младежи от 16 до 23-годишна
възраст. Загиват десет от най-верните сподвижници на антифашистката борба. Илия Ненков Вълчев – ятак и баща на партизанин, Илия Петров Димов – брат на партизанин, отговорник на партийна група, Христо Петров Димов – брат на партизанин, ятак, Къньо Христо Колев, Трифон Христов Станев, Атанас Хараланов Попов, Иван Минков Иванов, Иван Христов Влаев, Хубан Първов Хубанов и Стефан Цвятков Станев, убити без съд и присъда, според полицейския акт „при опит за бягство”. Половината от тях са младежи от 16 до 23-годишна възраст.
Отново барабанчикът съобщава: „Всички мъже от 16 до 60-годишна възраст да се явят веднага пред общинското управление. „Шумкарите” са избити, ще се претърсят горите и приберат телата им”. Вестта за убийството обхожда селото като мълния. Мало и голямо се отправя към Бряста. Покрусени от жестоката гледка плачат близки и познати, плачат и най-твърдите, плачат всички. Полицията не разрешава труповете на убитите да се откарват по домовете им, а направо в гробищата. Хората не се подчиняват. Всеки помага с каквото може, включват се и турци. Така са погребани десетте члена на БРП и РМС, преданите ятаци и помагачи на партизаните.
Цялото село потъва в дълбок траур. По великденските празници не се устройват обикновените тридневни традиционни хора, веселия, забави и вечеринки, не свири музика. На деветия ден от погребението, младежи и девойки, членове на РМС, полагат венци на гробовете на убитите си другари.
С този варварски акт е изкопана дълбока пропаст между крушевци и фашистката власт.
Паметникът построен от жителите на село Крушево
Историята за убитите партизани и ятаци докосна сърцето на един английски музикант - Джонатан Тейлър. Така се роди песента "Партизан". Искам да изкажа благодарност на Джонатан за интереса и съпричастността му към нашата история.
<
Морените, които обозначават местата, където са паднали разстреляните
ятаци на Бряста
По- вече за историята на село Крушево, както и книгата "История на село Крушево" може да разгледате ТУК
Няма коментари:
Публикуване на коментар