Паметникът

През 2019 година реших да открия къде се намира паметникът на Ненко Илиев. В селото имаше няколко версии за това, как е изнесен от завода, който тогава (преди така наречената демокрация) носеше името на Ненко Илиев, как е откраднат от някого , как после е намерен захврлен някъдеси. Селото е известно с героичното си минало и един от героите е Ненко Илиев. Реших, че мястото на този паметник трябва да е в селото и той трябва да бъде намерен.  Началото на тази пет годишна сага, изпълнена с лъжи, обиди и разнопосочни мнения започна през септември 2019 година с публикация в социалните мрежи.     

https://www.facebook.com/share/p/gUtuvXFTWqUqJdb5/

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                           „ Лазаре, стани! ’’ В гр. Севлиево се намира завод ЕМКА… Преди 10 ноември 1989г. този завод е носил името на Ненко Илиев. Пред завода имаше негов бронзов бюст-паметник. Ненко Илиев-ЛАЗАР, тогава(1944г.) студент в Търговската академия – Варна, е бил партизанин от Габровско-Севлиевският отряд. На 28 март 1944г., при схватка с полиция и жандармерия е убит в местност близо до родното му село – Крушево. Това се случва в първият ден на Балванската битка. На следващият ден неговият баща, заедно с още десет човека от селото са разстреляни в местността „ Бряста” в с. Крушево. След 10 ноември този паметник е демонтиран и захвърлен някъде в двора на завода. Сега, след опити за кражба и по…идея на кмета на с. Крушево – Илия Илиев отново е захвърлен, но вече в двора на цеха в село Крушево…между купчина старо желязо. Защо пиша всичко това?…, Защото смятам, че хората отдали живота си за Родината, независимо от настоящите моментни настроения и партийни пристрастия, си остават завинаги Герои…и защото ме боли! За това, Лазаре, не ставай ! Веднъж те предадоха, после те… продадоха. Ей така, за 30 сребърника те продадоха. И пак ще те предадат и пак ще те продадат…За това, не ставай Лазаре…Не ставай!  

След пубикацията ми в социалните мрежи, която имаше доста голям отзвук, се разчу из селото, че се търси паметникът на Ненко Илиев. Последва една суетня :..."Къде ли е този паметник, защо сега се занимават с това, това е комунистически символ, не ни трябва тук и пр." След написани от моя страна няколко писма до Община Севлиево, Областен управител - Габрово и поискана информация от арихивите на бившия завод " Ненко Илиев", след известно време и незнайно от къде, паметникът се появи захвърлен в двора на цеха в село Крушево, който впрочем е бивш цех на завод " Ненко Илиев". Появи се назнайно как и от къде - уж за съхранение там.  Ето така беше "съхранен" в продължение на почти четири години. 

И така в продължение на четири години, суетене и безразбории " Ами сега какво да го правим, къде да го сложим, хайде да го срежем и да го завлечем в читалището" и прочие безумия. Междувременно паметкикът се премества на площада в селото, в това състояние: 

   През есента на 2024 година на изборите за кмет на селото, управлението се даде на някакво ДПС ( аз от партии не разбирам и за мен са безинтересни). Та това ДПС  за да подчертае "огромният" си принос и "загриженост" за селото, с няколко кофи цимент постави паметникът пред читалището - най после ( важното е че се постави там, където му е мястото).                                                              https://www.facebook.com/share/p/H9aKprfSbASm7AD4/                                                                                                                                        

                    

       До тук добре, но последва масирана атака от страна на това ДПС, в частност на някакъв негов активист, колко неблагодарни сме ние за това че са поставили паметникът, как трябва едва ли не всеки ден да славославим името им, името на кмета и "деятелите"ДЕЯТЕЛИТЕ! му и "екипа" му.

Грозно, много грозно и обидно. Въпросният активист толкова много си повярва и стигна дори до заплахи, да върне паметникът "на скрапа". 

При откриването на паметникът много хора не бяха уведомени или поканени, включително и аз.

Моята обида и болка дори не е за това, че инициативата това да се случи беше моя и единствено моя. Болката и обидата са за това, че аз съм единствения жив останал наследник от рода на Ненко Илиев в селото, а никой не се сети за мен.  А също и за това ( което е много лично), че моделът, който скулпторът е ползвал при изработката на паметникът е бил моят баща.   

 Толкова за паметта, паметниците и ...безпаметните.

А днес вятърът вече е отвял на някъде венецът на признателност, а тревата...тревата всички пътеки е превзела.