Картини на художника Беньо Бенев

Чешмата

  В центъра на селото се намира красива чешма, която е символ на село Крушево. Около изворът на тази чешма, преди много години възниква селото. Чешмата е издигната (построена) 1960 г. До сега не можах да открия името на архитекта (проектанта) на тази чешма. Вероятно някъде го има записано. Чешмата е действаща някъде до 80те години. След това идва така наречената демокрация и тя, както и много други сгради в селото е изоставена и запустяла.   

     През 2019 година заедно с Мирослав Минков поехме инициативата да бъде реновирана, ремонтирана и пусната в действие чешмата. Също така да бъдат поставени кашпи с цветя и пейки, за да се оформи един красив кът в центъра на селото.

Около 20 май 2019 започнахме подмяна на тръбите, закупуване на нов водомер и кран.  След известно време привършихме ремонта и водата беша пусната, макар и само от единият кран, от четирите налични. До кашпи, цветя, пейки и красив кът, не се стигна поради нежеланието на управляващите селото.                                                                                                                                                                  И през януари 2020 година се случи това:   

Ето, че в това село не трябва нищо да се прави! Направихме всичко, за да потече отново, след близо 30 години вода от там. Около две седмици Мирослав Минков работи по прокарване и монторане на новите тръби и водомер. И сега какво ? Няма отговорни управляващи селото хора, които да се сетят да спрат водата през зимата! Два пъти си организирахте празненства и тъй наречените ви Сбирки в клуба – на два метра от тази чешма, но по-важно е да се наядем, напием и да демонстрираме грандоманщината си! На това село вода и чешми не му трябват! И черква , където да се помоли Богу за вода – не му трябва.

Два месеца след поредното монтиране на нов кран, се случи и това:

Защо бе, хора…защо го направихте?! На кого пречеше тази чешма?!  Преди няколко дни беше зверски, душмански изскубан кранът на чешмата…унищожен, за да не може по-вече да се ползва и може би , за да не може да се постави нов кран на чешмата. На сутринта кранът се появи захвърлен до чешмата, но вече негоден за монтиране. Вие, които направихте това, вие сте вандали ! И със сутрешното или среднощното захвърляне на крана до чешмата, отново поставихте „подписа” си под поредната вандалщина, подпис на едни завършени идиоти! Вие знаете ли, че точно около изворът на тази чешма някога е основано село Крушево, знаете ли, че тази чешма е един от символите на селото, знаете ли в колко сайтове е описана и показана тази чешма ?

Построяването на чешма е благословия Божия, а разрушаването - проклятие. Вие, които го направихте, носете си сега проклятието и позора.

Следва 2024 година - онова ДПС или каквото е там, ни сложи нов кмет - Айхан Айханов. Нов кмет , с нови идеи. Но не всяка добра идея води до добри резултати. Та...кметството купи боя и реши да боядиса това - онова в селото, само да боядиса! неща построени преди така наречената демокрация. Боядиса бордюрите на центъра, нещо по спирките боядиса и...боядиса ЧЕШМАТА! Крайният резултат беше ужасяващ,плачевен и не знам още какъв ( но на хората им харесвало така). Ами...важното било на хората да им харесва ... Добре...ето го резултатът:

ЧЕШМА, изградена от специален варовиков камък, докаран в селото от 200 км., чешма проектирана от архитект, който е УЧИЛ за това, чешма с много символи вградени в нея - арките, четирите чучура, показващи четирите посоки на света, чешма, която е единственото нещо в селото с архитектурна стойност и символ на селото - да я белосаш, да я омажеш с някакъв латекс...?! Да я варосаш като някакъв курник или селски нужник. Ето това е резултата на добрите намерения, когато не си учил за това, нямаш реставраторски познания и умения, не знаеш какво е символизъм... С трепереща ръка да омажеш надписа и звездата с боя, с ЧЕРНА БОЯ!

Това се прави със златен варак, както си беше, а не с черна боя. Така се прави:

(снимката е от с. Млечево) Да замажеш камъка с латекс и върху него да поставиш в ЧЕРНА РАМКА! послание някакво в стил ''народно творчество'' към водата. В черна ПЛАСТМАСОВА рамка, върху камък! Нещо като некролог, предизвикващ усещане за нещо не живо.

Това значи, че нямаш никаква представа от хармония, съвместимост на материалите и символика. А символиката, веднъж заложена - тя си действа. Та това е резултата от добрите намерения. Жалко за ЧЕШМАТА, но нали '' на хората им харесва така''.

Паметникът

През 2019 година реших да открия къде се намира паметникът на Ненко Илиев. В селото имаше няколко версии за това, как е изнесен от завода, който тогава (преди така наречената демокрация) носеше името на Ненко Илиев, как е откраднат от някого , как после е намерен захврлен някъдеси. Селото е известно с героичното си минало и един от героите е Ненко Илиев. Реших, че мястото на този паметник трябва да е в селото и той трябва да бъде намерен.  Началото на тази пет годишна сага, изпълнена с лъжи, обиди и разнопосочни мнения започна през септември 2019 година с публикация в социалните мрежи.     

https://www.facebook.com/share/p/gUtuvXFTWqUqJdb5/

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                           „ Лазаре, стани! ’’ В гр. Севлиево се намира завод ЕМКА… Преди 10 ноември 1989г. този завод е носил името на Ненко Илиев. Пред завода имаше негов бронзов бюст-паметник. Ненко Илиев-ЛАЗАР, тогава(1944г.) студент в Търговската академия – Варна, е бил партизанин от Габровско-Севлиевският отряд. На 28 март 1944г., при схватка с полиция и жандармерия е убит в местност близо до родното му село – Крушево. Това се случва в първият ден на Балванската битка. На следващият ден неговият баща, заедно с още десет човека от селото са разстреляни в местността „ Бряста” в с. Крушево. След 10 ноември този паметник е демонтиран и захвърлен някъде в двора на завода. Сега, след опити за кражба и по…идея на кмета на с. Крушево – Илия Илиев отново е захвърлен, но вече в двора на цеха в село Крушево…между купчина старо желязо. Защо пиша всичко това?…, Защото смятам, че хората отдали живота си за Родината, независимо от настоящите моментни настроения и партийни пристрастия, си остават завинаги Герои…и защото ме боли! За това, Лазаре, не ставай ! Веднъж те предадоха, после те… продадоха. Ей така, за 30 сребърника те продадоха. И пак ще те предадат и пак ще те продадат…За това, не ставай Лазаре…Не ставай!  

След пубикацията ми в социалните мрежи, която имаше доста голям отзвук, се разчу из селото, че се търси паметникът на Ненко Илиев. Последва една суетня :..."Къде ли е този паметник, защо сега се занимават с това, това е комунистически символ, не ни трябва тук и пр." След написани от моя страна няколко писма до Община Севлиево, Областен управител - Габрово и поискана информация от арихивите на бившия завод " Ненко Илиев", след известно време и незнайно от къде, паметникът се появи захвърлен в двора на цеха в село Крушево, който впрочем е бивш цех на завод " Ненко Илиев". Появи се назнайно как и от къде - уж за съхранение там.  Ето така беше "съхранен" в продължение на почти четири години. 

И така в продължение на четири години, суетене и безразбории " Ами сега какво да го правим, къде да го сложим, хайде да го срежем и да го завлечем в читалището" и прочие безумия. Междувременно паметкикът се премества на площада в селото, в това състояние: 

   През есента на 2024 година на изборите за кмет на селото, управлението се даде на някакво ДПС ( аз от партии не разбирам и за мен са безинтересни). Та това ДПС  за да подчертае "огромният" си принос и "загриженост" за селото, с няколко кофи цимент постави паметникът пред читалището - най после ( важното е че се постави там, където му е мястото).                                                              https://www.facebook.com/share/p/H9aKprfSbASm7AD4/                                                                                                                                        

                    

       До тук добре, но последва масирана атака от страна на това ДПС, в частност на някакъв негов активист, колко неблагодарни сме ние за това че са поставили паметникът, как трябва едва ли не всеки ден да славославим името им, името на кмета и "деятелите"ДЕЯТЕЛИТЕ! му и "екипа" му.

Грозно, много грозно и обидно. Въпросният активист толкова много си повярва и стигна дори до заплахи, да върне паметникът "на скрапа". 

При откриването на паметникът много хора не бяха уведомени или поканени, включително и аз.

Моята обида и болка дори не е за това, че инициативата това да се случи беше моя и единствено моя. Болката и обидата са за това, че аз съм единствения жив останал наследник от рода на Ненко Илиев в селото, а никой не се сети за мен.  А също и за това ( което е много лично), че моделът, който скулпторът е ползвал при изработката на паметникът е бил моят баща.   

 Толкова за паметта, паметниците и ...безпаметните.

А днес вятърът вече е отвял на някъде венецът на признателност, а тревата...тревата всички пътеки е превзела.                                                                                                                

Новите неща в селото

Е, все пак се случиха някой неща...От есента имаме нов кмет. Един млад мъж, родом от кърджалийско някъде. Казва се Айхан, но му казват Айко. Ето го.

                                                                                      Добро момче, почти винаги поздравява, е не всеки, но поздравява все пак  :) . Редовно ни събира отпадъците от контейнерите ( ние нямаме контейнер, имаме качета), коси тревата по улиците и на други места. Дори наскоро боядиса и бордюрите на центъра , нищо че вече няма хора там, той ги боядиса. Той и други неща боядиса, но това е друга тема, за по следваща публикация, когато и дойде времето. Някои в селото, а и не само в селото казват, че нямал образование, имал някакво си основно. Аз не знам, пък и не вярвам някой с основно образоване да бъде избран (по скоро сложен) за кмет. Пък и какво като няма образование, нали коси тревата редовно, събира битовите ни отпадъци, боядисва спирките ( то кой ли и какво ли вече спира на спирките), и други неща боядисва...

Вече почти нищо не се случва в селото. Нищо, защото няма нищо. Няма магазин на центъра, няма библиотека, няма и хора по центъра. Дали не е по добре този блог да си е ...личен блог, с мои впечатления и размисли...